Между фискалната дисциплина и народната любов

Забелязала съм, че в нашата страна голяма част от хората разбират държавата като нещо отделно от тях; нещо, което има собствени пари; нещо, върху което те не могат да въздействат; и нещо, което трябва непременно да се грижи за тях. Вероятно това схващане се дължи на лошото образование, което децата на поколения наред получават в училище и което не успява да ги научи, че държавата това сме ние; че всяко наше действие или бездействие по един или друг начин рефлектира върху тези след нас; че парите на държавата са всъщност нашите пари под формата на данъци, такси, извършен или неизвършен труд и така нататък. Тоест, когато очакваме нещо от държавата е хубаво да се замислим чии пари искаме да вземем и достатъчно основателни ли са нашите искания.

Учудващото е, че това схващане се споделя както от доста необразовани хора, така и от много учили, заемащи отговорни позиции, от чиито решения зависят много неща или хора. Впрочем, реакциите по идеята на Министерството на финансите да въведе Пакт за финансова стабилност са абсолютното доказателство на моите впечатления.

Добрата новина повече на euinside.eu